Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Днес се чувствам много странно…през целия ден забравям имена, числа и какво ли не още… колкото пъти се замисля за име на нещо или за конкретно число/дата и lookup-а в камбанарията ми даваше “Търсачката в момента обработва заявките на други потребители.
Моля, изчакайте няколко секунди и страницата ще се зареди автоматично”, точно както дава през деня почти постояно един български warez портал, за който обаче има интерес поръчковата групуровка с абревиатура НСБОП да си затваря очите, въпреки, че цяла България знае, че съдържа нелегална музика и “холивудски филми”.
Бях разсеян и отвеян дори и вечерта в ежемесечната кръчма Дон Вито – поръчах си мастика, пих 1-2 глътки, но имаше гаден вкус – и привкус на горчиви бадеми….отказах да я изпия. Поръчах си “Каменица Xtra”…тя беше супер блудкава…изпих я със мъка…. Поръчах си “Столично тъмно” – вкуса й не беше хубав…. започнах да се чудя…на езика ли ми му има нещо…или всичко е безвкусно тази вечер….мисля, че беше езика ми….
От близо половин година Дон Вито са въвели идиотска система за капаро, която дори ние (които за 26-ти път идваме на 11-ти вечерта и резервираме маси, да не говорим, че през 3-4 дни все някой от нас е там) трябва да спазваме. Оставя се капаро от 5 лв. на човек предварително. Отидох 2 часа по-рано за да направя резервациите. Този път бройката сочеше 13 човека и аз съответно оставих 65 лв капаро.
Минах през Чичката, който беше със Сашо с едно бусче на една муфа към Младост 1А и splice-ваха оптиката. После и Beherit дойде. Оттам със 15 минутно закъснение отидохме в Дон Вито, в което нямаше никой на нашата маса. Както и да е ..всички закъсняват…случва се…
До 21.30 единствените, които дойдоха бяха Детелина и още едно момче, което не му помня името. След още 20 мин. дойде и Julius. Мина още известно време и вече чудейки се какво става с останалите звъннах на icaci, който трябваше да дойде с ada и deni. Той каза, че идват..само си купуват цигари. Go6ko и Go6ka ги нямаше, но те така или иначе казаха, че не са сигурни. Нямаше гo Mamun. Предположих, че си има някаква работа и още закъснява.. досега не е забравял. Както и да е – посъбрахме се горе-долу. След още малко време звъннах на Mamun-а да го питам какво става и защо се бави – оказа се, че е забравил и си е вкъщи……дойде и той…
Лигавихме се (както обикновенно), слава богу не се говори много за пейнтбол, или за игри… само за компютри и по едно време сервитьорката дойде и ми прошепна, че политиката на заведението е да не връща капаро. А ся де!. Сметката ни била 40 лв. досега и трябва да гледаме да ги докараме до 65лв ако не искаме да се вътрим….. Бях леко изумен от алчността на собственика на заведението….ама както и да е …приех го…25 лв. не изглеждаха сложни за изпиване/изяждане, което е по-добрия вариант от даряването им на собственика на Дон Вито. Обаче освен аз да взема да изям една пица (не бях ял нищо днес освен една салата) и една бира с друго неможах да помогна, и наоколо се поръчаха още 1-2 бири и толкова… Мдаам…проблем? Викнах сървъ^H…сервитьорката и попитах дали може за вкъщи да си вземем нещо…че ще се озорим…след кратки сметки и чуденки изчислихме, че за останалите пари можем да вземем около 6-7 бутилки и кутийки бира. Така и направихме….полунощ минаваше и започнаха да ни гонят спирайки музиката и т.н
Взехме си чантичката с бутилките бира и си тръгнахме нагоре с идеята да си ги допием някъде по път…. Обаче..точно в този момент започна боя със сняг…..по целия път от Дон Вито до ‘Европа’ се замервахме със снежни топки, като дали от удар или от събиране на сняг от покрива включихме алармите на доста авомобили – измръзнаха ни ръцете..но се спукахме от смях…а Юли си караше с колата покрай нас и ние постоянно му вкарвахме по някоя топка сняг през джама….В крайна сметка раздадох горе-долу бирите и се прибрахме…имахме повече челание за сън отколкото за още бира – а и утре (днес) е работен ден все пак.
Сега си спомних за времето, в което си устройвахме битки със снежни топки около блоковете в Пловдив….и аз веднъж как с един нож си “построих” и издялках едно огромно иглу (в цял ръст влизах вътре и беше почти като истинско). Тогава много му се кефих – даже извиках някой да ме снима – баси….имах такава снимка….къде ли е тя обаче?…. Този период от живота ми не беше приятен, но такива малки и дребни неща ме радваха истински….

She comes to me every night
No words are left to say
With her hands around my neck
I close my eyes and pass away

I don’t know who she is
In my dreams he does exist
His passion is a kiss
And I can not resist

Няколко песнички от новия албум на RAMMSTEIN (Rosenrot) не ми излизат от главата…. Отново доказаха, че са немска група номер 1 . За разлика от тях System Of Down издадоха доста посредствен албум от който само 2 парчета ми харесаха… останалите са пак в SOAD стил, но някакси са пълнежни…просто не струват нищо според мен. Засега оставам в standby режим и се подготвям за 3-тoто пришествие – когато Soulfly за трети път дойдат в България. Концерта им ще бъде на 24 февруари 2006 в зала “Христо Ботев”. Усещането ..духа витаещ из залата….не може да се опише с думи….трябва да се почувства….

Също така се надявам, да не искам повече да отида на Wacken, а той да дойде тук (точно като Мохамед и планината ) – в Каварна както ни обещава кмета му. Доскоро групи от ранга на Judas Priest, Motorhead, Slipknot, Whitesnake, Ministry, Europe, Def Leppard, Saxon, Axel Rudi Pell, Dimmu Borgir, Sodom, In Flames, Morbid Angel, Soulfly, Fear Factory, Clawfinger, Children Of Bodom и H-Blocks …идваха по 1-2 на година…а ако ни се изсипят за 1 седмица накуп….ще е невероятен купон там…. още отсега ще си купя палатка.
Въпросните VCS (Virtual Card Services) все пак са дали дължимите пари на организаторите на OpenFest 2005 със близо месец закъснение…незнам дали притиснати от лошата реклама, която си направиха пред/им направихме от FOSS общността в България, или от нещо друго – поуката е да се има едно наум, когато си имате работа с въпросните субекти….
Добрата новина за деня, е че най-после довърших DVD-то от първия национален турнир за купата на “Пейнтбол мания”. Доста часове от живота си хвърлих за обработката на видеото, правенето на DVD-то и обложката му…. според мен си струваше:

Направих 5 броя и ги раздадох на останалите от отбора ни.
Тази вечер гледах един филм, за който давам 10 от 10 точки. Филма се казва Lord Of War. Филм, който сериозно ме накара да се замисля за проблема с присъствието/липсата на морал при търговците на оръжие…и бих казал, че се изненадах от себе си…. Горещо препоръчвам да се гледа от всички, които харесват стойностните филми, ето и няколко любими цитата от него:

Yuri Orlov: Selling a gun for the first time is a lot like having sex for the first time. You’re excited but you don’t really know what the hell you’re doing. And some way, one way or another, it’s over too fast.

Yuri Orlov: There are two types of tragedies in life. One is not getting what you want, the other is getting it.

Yuri Orlov: You know who’s going to inherit the world? Arms dealers. Because everyone else is too busy killing each other.

Yuri Orlov: Some of the most successful relationships are based on lies and deceit. Since that’s where they usually end up anyway, it’s a logical place to start.

И няколко интересни факти (пак благодарение на IMDB) около създаването на този филм:
– Филма е базиран на действителни събития
– Юри Орлов е събирателен образ от 5 истински търговци на оръжие
– Нито едно US студио не е пожелало да финансира филма. Парите идват извън US.
– Танковете (наистина една безкрайна редица) видяни във филма са истински и са собственост на Чешки търговец на оръжие.
– Преди да се заснеме сцената където танковете са подредени за продажба, екипа снимащ филма е трябвало да предупреди НАТО, защото е щяло да си помислят, че реална война започва като видят сателитните снимки на толкова танкове.