Marjan и Tijana пристигнаха в понеделник. Tijana нещо си беше попроменила косата и беше с едни слънчеви очила та за много малко да не я позная 
. Тъй като не беше ясно дали ще пътувам в сряда или четвъртък още във вторник им казах, че тази вечер ще ни е единствения шанс да ходим на бира.
Marjan, ухилен до уши, каза, че ми носи нещо и извади от един куфар прозрачна кутийка от супермаркет. Хаха – значи все пак наистина ми донесе kajmak. Седмица преди това, когато ме попита по жабара дали харесвам kajmak му отговорих, че ако и при тях каймак е гадната маслена ципа в чашата ми с прясно мляко – значи със сигурност го мразя тоя каймак. Първо каза, че е това, но после май се изяснихме, че не е баш това…било нещо като крема сирене, ама не точно…малко по-маслено.
Казах му, че истинско крема сирене както беше “едно време” тук няма сигурно от около 20 години така, че може пък и да ми хареса.
Оказа се прав – не мога да понасям каймак в чашата с прясно мляко, обаче това не е същото. Прилича много на нещо като микс от крема сирене (истинското) и краве масло (пак истинското). Днес ще се жертваме с брат ми да го тестваме с препечен homebrew хляб за закуска а останалото ще го оставим в името на един чийзкейк евентуално в събота.
Вторник вечер си беше възможно най-неподходящото време за обиколка за разглеждане на централна София. Студ, клинч…поне сняг не валеше. Tijana много държеше да види катедралата “Ал. Невски”. а може би и джамията и синагогата – аз разбира се бях длъжен да й напомня, че съм един от най-неподходящите хора може би, за показване и разказване на подробности около тия “градски забележителности”.
Marjan беше много по-практичен, той просто искаше Столично тъмно
За съжаление обаче столичното тъмно става все по-неоткриваема бира….няма я вече нито в Billa, нито в Пикадили….ебаси тъпаците са тия Загорка – има търсене, но няма продукт!
Tijana не е фенка на бирата като цяло, а също така е и вегетарианка, но пък може би с това се изчерпват видимите й дефекти . Тъй като не успях да й помогна в избора, коя от 3-те риби в менюто да си поръча и по-специално какво е ципурата и дали в вкусна. Аз всъщност май само веднъж съм употребявал ципура – тогава много ми хареса, но пък бях и много гладен. В крайна сметка тя реши да си вземе някакви кълцани monster-чета звучащи като от меню на китайски ресторант: “калмари със сладко-кисел сос”. Нямаше шанс да опитам такова нещо, но пък според нея било много вкусно. Малко по-късно пък леко се задави със същите тия калмари тъй като чу ‘Eric Cartman’ вместо ‘Erich Hartmann’ ))
Накрая пък такъв номер ми демонстрира, че я признах за ‘nasty bitch’, а 20 мин. преди това изобщо не й вярвах, когато ме уверяваше, че го владее тоя mode
За сметка на това на другия ден й го върнах тъпкано и я бих в нейната игра…sweet.
Така де – “момчето с феноменалната памет”….прощава, но рядко ))
