Общо взето оправих болежките по Karaya Ein, които от ужасно много време отлагах поради ‘рационални причини’. Нямаше никаква далавера в отлагането и събирането на ефекти, та не мисля да го правя повече. Отново си зареждам както си трябва и ура – отново си имам мигачи, сега остава да се науча отново да ги ползвам – направо съм отвикнал! ;-( Клапаните са с нови гумички и са регулирани – надявам се да не виждам повече масло по свещите и да не му смърдя на масло на чичката отзад. Остана още една последна (надявам се) мистерия да разгадая, но мисля, че съм близо и до това. Само трябва да изчезнат тия облачни иконки, че не смея да гледам прогнози вече…
За един ден свалихме двигател, оправихме нещата и го качихме отново. Само дето чичката ни стресна на другия ден – нещо го присви в гърдите от сутринта, като тръгнахме към гаража и много се влоши положението та след час влезна набързо в интензивното…
Довърших каквото можах сам и се върнах с крайградския транспорт. Мислех да мина през болницата да видя какво става, но бях с такива дрехи, че нямаше шанс да ме пуснат където и да е било, още повече и като не съм роднина…
После разбрах, че така или иначе не пускат никой там и вечерта даже и с Мимски не отидох, тъй като не са я пуснали дори нея. На другия ден се чух с чичката и той ми се похвали, че няколко медицински сестри го съблекли по гащи и го мазали с нещо – разказът му звучеше като стандартен сюжет от фетиш порно…личеше си, че е впечатлен и му е харесало 
На другия ден предложих на Юли да му ходим на свиждане като основната идея беше да му носим класиката банани и сокче с витаминчета, но предимно банани…много, защото специално той ще ги оцени 
В крайна сметка не отидохме, тъй като пак нямаше да ни пуснат. След още ден и десетки кардиограми и тайно пушене в тоалетната като в училище го изписаха. Не се разбра какво е било…всички се надяваме да е било просто коварна настинка. Поне медицинските сестри ще му останат като спомен
Цяла минала седмица прогнозата беше мрачна, облаци дъжд, дъжд … сестричката беше бясна заради късмета, защото вторник сутринта кацаше в София. Със стари шамански връзки успях да уредя точно във вторник едно хууубаво слънчице и се видяхме…след 1000 години Не ме беше виждала с къса коса от около 11 години, но ме позна от 100 метра. Пихме по бири в обедната почивка, всъщност само аз пих, тя както казва така и не се е научила да пие бира, но пък е тренирала други дисциплини та трябва да я пробвам на тях някой ден, но това, когато се видим за повече време Изкрахме няколко часа в приказки, сигурно можеше и да продължим така до вечерта, но аз трябваше да се връщам на работа а тя трябваше да си довърши 24 часовата програма “София”. Както и предполагах, като всяка една програма си остана само такава. Невъзможно е да преценя за толкова кратко време, но ми се стори, че аз май съм станал по-лош и радикален от двама ни…изобщо ми изглежда, че тя е успяла да запази себе си, като един по-добър и хуманен вариант ))))
Като се замислих относно “недоразумението”, заради което не се бяхме виждали/чували толкова много време май и аз имам вина: аз съм дирел в погрешна посока поради обективни и субективни причини, а тя е захождала също погрешно в обратна посока…
Има няколко неща, в които съм се издънил тотално и НИКОГА няма да мога да си простя, но хубавото е, че това е много далеч в миналото и ще си остава все по-далече…
Надявам се да си изкарва добре Shangri-La отпуската и да не й мирише странно на всички летища през които ще мине, на другия свят на планетата…
Баща ми направи отново рожденния си ден като сватба, с брат ми отново се свличахме под покривките на ресторанта от ужас от време на време. Хубавото беше, че поне аз се видях най-после с Магдалена и най-вече с Николета, която последно виждах като беше бебе а сега е станала една госпожица и като я гледам ме кара да се чувствам истински чичка
С брат ми се катерихме на покрива да мажем с благовонно масло, на обяд ходихме на “пикник” на беседката в гората, и тъкмо хапнахме и слезнахме за десерта: стовариха ни изненада – 600+ тухли 4-ки, които трябваше да пренесем от улицата до средата на двора….имах чувството, че с толкова тухли мога да си построя цяла къща а брат ми по едно време каза, че ако тоя стовари още един палет с тухли ще го напердаши Страхотно….толкова обичам такъв високоинтелектуален труд…..поне този не беше от безсмисления. Останахме без батерии.
