Мислех си как от утре отново ще се запозная с кошмарът наречен грАдски транспорт в София…след като прекарах страхотни месеци с моята японска темпераментна красавица и се разбирахме отлично и отвикнах от пътуването с метални клетки (автобуси/коли). Но иде зима…няма как. Простата и тъжна истина е, че през периода на годината когато колите карат със светнати фарове то моят ще трябва да е загаснал
И докато замислено гледах LCD-то на клавиатурата си ….

нахлуха в главата ми други мисли….

So never mind the darkness
We still can find a way
‘Cause nothin’ lasts forever
Even cold November rain

Ноемврийски дъжд….а след него сняг….ноемврийски сняг….и така чак до мартенския сняг….и мартенския дъжд….

Днес е рожденният ден на моята сестричка, която много си я обичам, но нито знам къде е в момента, нито как е … ;-(((((((((
O Sister, Where Art Thou?
“Sstr, честит рожден ден….” - това споделих с Луната в ноемврийската студена нощ…

Сетих се за една смешна снимка….ще си я издиря…наскоро ми изскочи….след това се сетих за стотици забавни неща….и милиони незабравими мигове…добри и лоши…..

I still remember the world
From the eyes of a child
Slowly those feelings
Were clouded by what I know now

Where has my heart gone?
An uneven trade for the real world
Oh I, I want to go back to
Believing in everything and knowing nothing at all

Oh where, where has my heart gone
Trapped in the eyes of a stranger
Oh I, I want to go back to
Believing in everything

I still remember.

Този пост е публикуван в Monday, 17 November 2008 в 3:18 am и е в категория Sad But True, Събития. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.