Вчера като се прибирах към вкъщи от центъра на Пловдив минах покрай магазинчетата, до парка до бившето ми училище. Подминавайки поредния некролог на дървото, забелязах фамилията “Пангелов”, направих още две крачки и изведнъж се сетих, че това беше фамилията на мой бивш съученик във “Васил Левски”. Спрях се, върнах се и за съжаление се оказах прав. Пишеше “40 дни на Христо Пангелов”, и на снимката беше наистина моя приятел от даскалото. На 25 години. Погледнах датата и беше от месец април 2007. Докато се прибера се опитах да си спомня случките с него в даскалото. Припомних си, че беше доста активен и голям ентусиаст. Може би затова реших, че е катастрофирал. Заради това и защото мисля, че в нашата страна младите хора умират предимно от катастрофи.
Прибрах се, и незнайно защо реших, че ако е катастрофа, може Google да знае за нея.
Още на първата страница с резултати ми излезна страницата от вестник ‘Сега’:

БЪЛГАРИЯ

Войната на пътя взе още 4 жертви

Трима младежи и ученичка от Пловдив загинаха на място, а друго момиче е в тежко състояние след жестока катастрофа в неделя вечерта. В неделя около 23 часа компания младежи се прибирала в Пловдив от уикенд на вила край Габрово. На бул. “Васил Левски”, пред входа на складовата база на “ЛУКойл”, автомобилът им се блъснал последователно в електрически стълб и дърво. На място са загинали 24-годишният шофьор А. В., 25-годишният Христо Пангелов и 18-годишната Веселина Вардева. На път за болницата е починал и 24-годишният С.Б. Единствената оцеляла е 23-годишната Красимира Чомакова. При удара тя е изхвърчала от колата. Настанена е за лечение със счупени ръце и крака в Университетската болница. Причините за жестоката катастрофа се изясняват. По неофициални данни пежото е пътувало с много висока скорост.

Значи съм бил само донякъде прав, защото той всъщност не е шофирал. Доколкото си спомням той също беше зодия “Риби”, всъщност имам спомен, че бяхме особен клас - може би 1/3 бяхме зодия “Риби” в него. Катастрофата е станала в 23ч. на 11 март 2007.
На некролога пишеше 25г. което ме наведе мисълта, че вероятно това се е случило малко преди рождения му ден. Ицо завинаги ще си остане на 25 години
Както пеят “ФСБ”:

Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от нас остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две.

R.I.P Ицо!

Този пост е публикуван в Friday, 3 August 2007 в 12:19 pm и е в категория Sad But True. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.