Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Sie sagen zu mir
schließ auf diese Tür
die Neugier wird zum Schrei
was wohl dahinter sei
hinter dieser Tür
steht ein Klavier
die Tasten sind staubig
die Saiten sind verstimmt
hinter dieser Tür
sitzt sie am Klavier
doch sie spielt nicht mehr
ach das ist so lang her

Dort am Klavier
lauschte ich ihr
und wenn ihr Spiel begann
hielt ich den Atem an

Sie sagte zu mir
ich bleib immer bei dir
doch es hatte nur den Schein
sie spielte für mich allein
ich goss ihr Blut
ins Feuer meiner Wut
ich verschloss die Tür
man fragte nach ihr

Dort am Klavier
lauschte ich ihr
und wenn ihr Spiel begann
hielt ich den Atem an
Dort am Klavier
stand ich bei ihr
es hatte den Schein
sie spielte für mich allein

Geöffnet ist die Tür
ei wie sie schreien
ich höre die Mutter flehen
der Vater schlägt auf mich ein
man löst sie vom Klavier
und niemand glaubt mir hier
das ich todkrank
von Kummer und Gestank

Dort am Klavier
lauschte ich ihr
und wenn ihr Spiel begann
hielt ich den Atem an
Dort am Klavier
lauschte sie mir
und als mein Spiel begann
hielt sie den Atem an

Вчера като се прибирах към вкъщи от центъра на Пловдив минах покрай магазинчетата, до парка до бившето ми училище. Подминавайки поредния некролог на дървото, забелязах фамилията “Пангелов”, направих още две крачки и изведнъж се сетих, че това беше фамилията на мой бивш съученик във “Васил Левски”. Спрях се, върнах се и за съжаление се оказах прав. Пишеше “40 дни на Христо Пангелов”, и на снимката беше наистина моя приятел от даскалото. На 25 години. Погледнах датата и беше от месец април 2007. Докато се прибера се опитах да си спомня случките с него в даскалото. Припомних си, че беше доста активен и голям ентусиаст. Може би затова реших, че е катастрофирал. Заради това и защото мисля, че в нашата страна младите хора умират предимно от катастрофи.
Прибрах се, и незнайно защо реших, че ако е катастрофа, може Google да знае за нея.
Още на първата страница с резултати ми излезна страницата от вестник ‘Сега’:

БЪЛГАРИЯ

Войната на пътя взе още 4 жертви

Трима младежи и ученичка от Пловдив загинаха на място, а друго момиче е в тежко състояние след жестока катастрофа в неделя вечерта. В неделя около 23 часа компания младежи се прибирала в Пловдив от уикенд на вила край Габрово. На бул. “Васил Левски”, пред входа на складовата база на “ЛУКойл”, автомобилът им се блъснал последователно в електрически стълб и дърво. На място са загинали 24-годишният шофьор А. В., 25-годишният Христо Пангелов и 18-годишната Веселина Вардева. На път за болницата е починал и 24-годишният С.Б. Единствената оцеляла е 23-годишната Красимира Чомакова. При удара тя е изхвърчала от колата. Настанена е за лечение със счупени ръце и крака в Университетската болница. Причините за жестоката катастрофа се изясняват. По неофициални данни пежото е пътувало с много висока скорост.

Значи съм бил само донякъде прав, защото той всъщност не е шофирал. Доколкото си спомням той също беше зодия “Риби”, всъщност имам спомен, че бяхме особен клас – може би 1/3 бяхме зодия “Риби” в него. Катастрофата е станала в 23ч. на 11 март 2007.
На некролога пишеше 25г. което ме наведе мисълта, че вероятно това се е случило малко преди рождения му ден. Ицо завинаги ще си остане на 25 години
Както пеят “ФСБ”:

Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от нас остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две.

R.I.P Ицо!