Sie sagen zu mir
schließ auf diese Tür
die Neugier wird zum Schrei
was wohl dahinter sei
hinter dieser Tür
steht ein Klavier
die Tasten sind staubig
die Saiten sind verstimmt
hinter dieser Tür
sitzt sie am Klavier
doch sie spielt nicht mehr
ach das ist so lang her
Dort am Klavier
lauschte ich ihr
und wenn ihr Spiel begann
hielt ich den Atem an
Sie sagte zu mir
ich bleib immer [...]

Вчера като се прибирах към вкъщи от центъра на Пловдив минах покрай магазинчетата, до парка до бившето ми училище. Подминавайки поредния некролог на дървото, забелязах фамилията “Пангелов”, направих още две крачки и изведнъж се сетих, че това беше фамилията на мой бивш съученик във “Васил Левски”. Спрях се, върнах се и за съжаление се оказах [...]