Killing in the name of…

31 December 2006
--------------

Uggh!

Вчера рано сутринта обесиха набързо Садам. Груба грешка господа хамериканци…
Пожелавам на другаря Буш, по-известен като Жоро Храста (”Bush” is another word for “cunt”) да се удави в собствените си лайна, които е създал през мизерния си живот.

Миналата седмица като се прибирах вкъщи за “Коледа” или там каквото го наричат замалко да си изпусна автобуса (нищо ново под слънцето). Тичайки към автобуса се натъкнах на следната картинка на централната автогара на София:

Сериозна грешка на автогарата

Измъкнах някакси фотоапарата набързо от чантата и го снимах. Такива картинки дори вече ги приемам за ежедневие. В Барселона се натъкнах на подобен билборд рекламиращ наближаващ концерт на Iron Maiden, който беше изкарал пак някаква подобна М$ малоумщина.

Следващата ми изненада дойде не откъде да е ами от другаря Добри БожилКов - чували ли сте за него? Ако не - завиждам ви ;-)

Само го вижте как изглежда тоя плазмодий:
Добри Божилов

Та тоя нещастник решил, че вече никой не му се връзва на бръщолевините и започнал да спами из Интернет, че искал Еуродепуткат да става…мбвахаххахахха
Та така, регистрирал си нашия акаунт в games.online.bg влезнал в темата, в която играчите на Battlefield 1942 си общуват и изпраскал гнусната си самореклама там…. избеснях…

SPAM Добри Божилов СПАМ

Явно тоя MMPORG герой е решил, че спаменето с елементи на публично самоосъзнаване на мизерията, която причинява го оправдава. Само като човек прочете какви ги е написал и може да се хване за главата:

Аз - Добри Божилов - журналист и Интернет предприемач….

Мале, тоя все повече започна да се взима насериозно. Човек, който пише глупости, осъзнава това, но въпреки всичко продължава да го прави и да мъти водата, само и само да сдобие “квато и да е” реклама. В ранното си детство е осъзнал, че не може да си позволи позитивна и смислена реклама с добри статии и книги, започнал да пише провокативно и откровенни глупости, само и само името му да стане скандално популярно - пък после все някъде ще се намери да му плаща.
Първия ярък пример за това беше издаването на “Клопките на Линукс и отворения код”. Книга, която е съставена само от глупости на цена от 2.60лв. Точно както кренвиршите от 2лв. - за мършавата цена получаваш мършаво съдържание, в най-буквалния смисъл. В нея автора в цели 186 страници ни доказва как не познава изобщо отворения код, свободния софтуер, лицензите, които използват и изобщо основните принципи и философия в FOSS. Разбира се тази книга беше спонсорирана от някой, които много се плаши от настъплението на FOSS в простите им душици.
Простия план на бай Добри, а именно - да напише някаква книжка, която да предизвика скандал между FOSS общността в Интернет и него, а той да прилапа парите на балъците подлъгали се да дадат 3лв за нея. В момента в който излезе тази книга, някой я купи веднага, сканира я и я качи в Интернет в различните й варианти - в pdf на снимки, в html,text и т.н OCR-ната. Другаря Добри се пропи от мъка, че елементарния му план, който той считаше за гениален се провали. Най-смешното е как въпреки, че ‘разобличава’ отворения код в своето книжле, той постоянно ползва свободен софтуер за сайтовете си. В момента използва Joomla - софтуер под GPL лиценз. Да, от тия същите клопковите лицензи ;-)))

Втория ярък пример беше с псевдо-хакването на смешния му сайта от Георги Чорбаджийски. Тогава Божилков свали сам сайта си и започна да тръби из всички медии, които все още му обръщат внимание, как бил хакнат. Горката жертва. Бързо се разбра каква е истината и втория опит да сдобие безплатна реклама се провали.

Сега явно е осъзнал, че не става нито за журналист, нито за “Интернет предприемач” - номера с това, как се скъсвали да желаят да му пратят пари от чужбина за да си пише политически коментарчета в сайта, където е публикувал банкова сметка и адреса си за чековете. Видя се, че хората не са толкова прости да му се връзват на старите номера и явно сега е решил, че в момента най-лесно ще му е за душичката ако успее да се намести като евродепутат и понеже за това трябва пак да е популярен по един или друг начин е решил да спами из Интернет за новата си мечта. Отново с поредната надежда някой да се върже тоя път….
Горкото….май наистина е патологичен случай…

--------------

Автор:
MiCRoPhoBIC

Публикувано в Простотия
31 December 2006
 

3 коментара

--------------
  1. Вени Марковски казва:

    Два коментара:
    По въпроса за Windows и как забива, виж тази снимка и коментарите под нея. Гарантирам за снимката - сам съм я правил, но и за обяснението как се решават проблемите на самолетите, използващи WindowsCE http://www.flickr.com/photos/joi/25422568/

    Вторият коментар е по повод онзи “журналист”. От приятели разбрах, че вуйчо му е един от арестуваните по далаверите на “Топлофикация”. Ако човекът е виновен, трябва да бъде осъден.
    Но тъй като в България има презумпция за невинност, мога да насоча вниманието ви към “Граф Монте Кристо”, по-специално разговора между кралския прокурор дьо Вилфор и Граф Монте Кристо, в който прокурорът обясняваше на графа как баща му е получил удар и е останал парализиран на грижите на внучката си Валантин. Та, обяснението на дьо Вилфор е, че сигурно Ноартие е бил наказан за някое свое престъпление. На което графът изръмжава в сърцето си, защото само той знае, че наказанието е всъщност за сина, за прокурора, който го изпрати за 14 години в затвора без съд и без присъда. Като Господ наказва невинния и принципен баща, но самият дьо Вилфор не осъзнава този знак и не се променя, дори напротив - става все по-зъл, с все по-тежки последици за хората около себе си.
    Така че човек би трябвало именно в такива случаи да преосмисля целия си живот и поведение до момента, защото е възможно съдбата всъщност да му дава сигнал, че самият той върши неща, които са за наказание, но наказва не него, а невинният му роднина.

  2. yovko казва:

    Интернет-предприемач? Управител на фирма, поддържаща 3 сайта?!… Неговите си?… :-) Ха-ха…

  3. ицаци казва:

    Това с таблата може да се случи на всеки. По-миналата година, когато ходих до Дания, имах кратък престой на летището в Милано, където се нагледах на забили Linux-и, управляващи мониторите. Жалко, че нямам фотоапарат за такива случаи. Един се беше панирал малко след старта, един друг непрекъснато се рестартираше и даваше някаква грешка на GRUB, трети (явно с по-стар софтуер) въртеше познатото LILOLOLOLOLOLO… (или както беше там). При това трите монитора бяха на оживено място в едно от крилата на летището, като бяха забили по едно и също време и явно нямаше кой да ги оправи. Циганска история…
    Който пътува със СКГТ, също се е нагледал на Linux недоумения, вкл. разни висящи GRUB shell-ове и т.н.
    Поуката - няма значение върху каква ОС градиш информационната си система. Фалове винаги стават. Особено, когато зад това стои некадърен персонал и/или конструктори на системата.

Остави коментар (само кирилица - без шльокавица)

--------------