Сблъсъци

Миналата седмица си бях в Пловдив, и изведнъж ми хрумна да отидем на кино с брат ми. Речено-сторено. Беше към 19 ч. и понеже бяхме до Централна поща се сетихме, че най-близкото кино е на ул. Гладстон в Дома на техниката, пък и кината в Пловдив вече се броят на едната ръка и намаляват и се превръщат постоянно я в McDonaldshits я в гейклубове. Киното на ул. Гладстон се казва ‘Лъки синема’ – едва днес се сетих. Това кино едно време се славеше като най-модерното, най-…най-…. сега като го погледнах – си е стандартно кино – Dolby Digital, DTS, климатик, амфитеатър, 3 зали – нищо особено и блестящо.
На кино аз не бях ходил може би от 3-4 години и напълно бях забравил що за медия беше това и как протичаше едно такова нещо Сблъсках се с първия проблем – по това време на деня имаше прожекция само на два филма – не 50-100-1000 а два Нищо общо с DVD/DVDRip света – избора беше сведен между някакъв ужас (жанр, по който аз не си падам)  и до филм под име ‘Сблъсъци’ – тук се появи и втория мокър парцал в лицето ми – всичко, което виждах за филма беше този плакат:

Няма plotline, няма IMDB, няма рейтинг, няма коментари – нищо не разбираш за тоя филм. Баси ужаса. И при положение, че 90% от холивудските филми са бълвочи как да рискува да си даде парите?! Хубаво – виждам само известни актьори – ама то актьори сюжет не правят – ето например Сандра Бълок се появи 2-3 пъти във филма за по няколко минути – какво като участва. Изпсувах на глас – как да разбера сега какъв е тоя филм – наоколо ме огледаха странно и разбрах, че май прекалено много искам да знам какво ще получа за парите си, а киното не е такова място. Погледнах цената на билетите – 3 лв. – очаквах да е повече – просто нямах представа как върви киното (но може би заради града, заради киното или заради това, че филма е от 2004-та а не 2006 е такава цената).

Казах си  – голяма работа – в билета – за 6лв. и да е тъп филма ще го преживея някакси. Купихме си пуканки и пепси и влезнахме в залата. На мен ми беше много странно, защото си спомням, че едно време не пускаха в кината (държавни като бяха още) с такива работи, щото става кочина, а сега се продават дори се радват ако си вземеш и пуканки Спомних си, че не ми е чак толкова непознато – ходил съм и с пуканки и друг път (преди 2-3 години) и седнахме на местата си. Салона беше добър. Имаше не повече от 20-30 зрители. Подготвих се психически за това, което съм чувал, че се случва по кината – а именно 15 минути реклами на други филми, и на всяка една от тях ти си мислиш, че започва вече твоят филм. След това очаквах рекламите да завършат с едни белезници и да ми се обясни, че свалянето на филми от Интернет е като престъпление като обирането на пенсиите на бабичките, и да нарекат цялата публика морски разбойници. За мое учудване – нищо такова не се случи. Светлините изгаснаха и започна нашия филм. Без реклами. И без заплахи. Отдъхнах си

Усещането беше странно – образите невероятно големи, а звука си беше добър. Осъзнах как наистина съм отвикнал от това кино. Подсъзнателно започнах да забелязвам плюсовете и минусите. Звука беше добър и достатъчно силен. Обаче доколкото знам има хора, които не обичат толкова силно звука и това ги дразни в киното. Аз не съм от тези. Ако не усетя хеликоптера по вибрации – все едно не е минавал изобщо във филма. Спомних си и филма, в който помня тоя хеликоптер в киносалон в Пловдив – ‘Досиетата Х’. Бях на 17 някъде – тогава заведох една девойка на кино и тя постоянно ми намекваше как й е студено или страшно, и като видя, че филма ми е по-интересен от евтиния й номер започна леко да трепери. Не знам дали от страх или от студ, затова й дадох якето си, неизпускайки от очи действието на екрана и понеже вече се убедих, че не е това причината я прегърнах най-после, защото явно без това нямаше да ме остави да си гледам филма )))

Оттогава знам – на интересен филм с потенциално гадже не се ходи. Изпускаш филма и вкисваш девойката. Отиваш на някой бълвоч и й “обръщаш внимание” без да изпускаш интересни неща във филм
“Малко” се отклоних от описанието ми. Казах за звука. Образа е гигантски (да, и от средните редове). Открих, че това не ми допада много – трябва да обхождам голямата площ с очи, което е доста дразнещо. Не можеш да виждаш всичко (както се получава на телевизор, монитор). Трябва да гледаш само някой детайл, а една глава на човек е 5-6 метрова Може би се свиква, но аз съм свикнал да обхващам действието на филм без периферно зрение.

Цялата картина ми се видя яко blur-ната. Няколко пъти се опитвах да видя лицата на ходещи и разговарящи хора – ами размазани са. Има разни боклуци дето се разхождат по екрана отвреме-навреме – абе все едно някой пак върти с манивела киноапарат хоре и се драска лентата. Когато дадат в едър план някое лице – напразно се опитвах да видя бръчки, скули, черти и подробности от лицето. Такива просто няма. Явно всичко е blur-нато. Но явно само на мен ми правят впечатление такива неща  – разглезен съм от тия DivX/Xvid DVD/Rip-ове )))

Свърши филма, който не беше лош. Бих му дал оценка 4 от 6. Не си бях хвърлил 6-те лева напразно.

This work, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.