Тази седмица протече по-различно от обикновенно. Аз и няколко колеги бяхме на един курс, който се провеждаше в сградата на ФМИ. Първият проблем бе раното ставане – трябваше да се ходи там в 9.30 – а пързалките по улиците не ми помагаха много за по-бързото стигане 
Отгоре на всичкото в понеделник и вторник беше невиждан кошмар за придвижването ми – около 1 час не можех да хвана нито автобус, нито такси.
Другите колеги на курса бяха македонец говорещ и разбиращ идеално сръбски и разбира се почти на 95% български, и една босна-херциговинка 
))) Преподавателя беше италианец от японски произход изобщо бяхме почти готови за група от рода на Kultur Shock
Преподавателя се казваше Simone Suzuki, като имаше няколко alias-a единия, който беше Kenji – японското му име. Разбира се голям смях падна като ни разправяше как постоянно се намират хора, които забравяйки му фамилията го наричат, Kawasaki, Honda и кой какъвто мотор там се сети
Първия ден ги заведохме в дървеното ресторантче до автомивката до ФМИ. После съжалявахме – сервитьорката се държеше супер тъпо и някои неща ги донесе едва накрая, когато вече нямахме нужда от тях.
Simone беше леко в недоумение за менюто – защо няма вариант и на английски (на доста места го има деба). Ха сега му обясни какво е гюведже. Разбра разликата между шопската и овчарската салата но ги гледаше с недоверие . Поръча си кюфтета с пържени картофи.
През цялото време останалите си говорихме и се спукахме да се хилим на какво ли не.
С македонеца си говорихме на български а той на македонски, който ние перфектно разбирахме – защо ли странно прилича на старо-диалектен български )), босненко-херциговинката, чието име всъщност беше Елвира пък разбираше повечето неща и плямпаше ту на сръбски с македонеца, ту на английски.
Simone ни гледаше странно как си плямпаме и се хилим и по едно време не издържа и попита – “Ама вие как си говорите така, нали сте от различни държави и различни езици”
Ние с македонеца се спогледахме и въздишайки дълбоко след 5 секундна пауза почти едновременно казахме ‘It`s a long long story’. Но аз все пак не издържах и казах, с няколко думи защо е така: “Защото никоя от великите сили не е имала интерес на Балканите да има голяма (и силна) държава. Затова” Македонеца се съгласи с мен и Simone кимна с глава, че е разбрал накратко дългата история.
Решихме, че на другия ден няма да губим толкова време и нерви и ще си поръчаме пица да ни доставят. Така и направихме, разносвача ни чакаше пред входа, а аз правих странни маневри за да мина на диагонал с огромната пица през входа. На следващия ден на обяд решихме да разнообразим и послушахме съвета на Галя да отидем в ‘Пчелата’, където било много вкусно и много евтино. Ебати евтиното – 5 лв една зеленчукова супа. “Вносен” студен чай – 7 лв. Поне пицата беше на нормална цена и айде пак пица ядох. Стана иначе добър лаф на масата.
Този път имаше в менюто и английски и Simone се опита да се справи сам. След много чуденки се спря пак на кюфтета ‘Нервозни кюфтета’, попита какво е това, отговорихме му, че това с пикантни (по-люти) кюфтета и той каза “Е, надявам се, че с това ще изчерпя вариантите кюфтета (meatballs) при вас”. Ние разбира се го успокоихме, че всъщност е далеч от истината, нищо не е explore-нал още дори и само с кюфтетата – имаме татарско кюфте, болярски кюфтета…и още сигурно, за които не се сещам. Поръча си една шопска салата (Ще стане човек от него! ). На масата настана голяма дискусия за това какви са обичаите в различните страни…. Всичко започна от шкембе-чорбата, която си беше поръчал македонеца, който се казваше Никола. Започна да се дискутират обичаите, колко хора се събират на сватбите, как се опъвали палатките и половината село се изтърсва на сватбата и как на неговата сватба имало 450 души . После минахме през обсъждане на видовете пици и спагети (пасти) в Италия, за което ни просветли Simone. Беше малко объркан със салатите. Като му я донесоха се чудеше какво да я прави. После ме попита как е прието тук да се яде салатата – преди, по време или след основното ястие. Аз му казах, че правило няма, обикновенно засядаме със салатка и алкохол преди ядене и после хапваме, но дали ще се яде преди или със основното ястие, зависи най-вече от мензиса на сервитьорката ))))
Е не му го казах така де, ама в тоя смисъл
После му разясних на него и Елвира да внимават на улицата, защото тук стъпвайки на пътното платно не натискаш спирачката на автомобилите преминаващи в този момента, както например е в Италия или Франция, а точно обратното – отпушваш вулгарния речник на шофьорите. Вечерта като си тръгвахме изпращах Елвира до кръстовището на пицария “Торонто” оттам тя по светло слизаше надолу до хотела си, а аз към спирката на 88. По пътя ме разпита, къде може да намери големи магазини. Попитах я за какво става въпрос – за дрехи или храна? Тя каза – и за двете. Зачудих се какъв магазин да й кажа, защото нито се сещах, а и щеше да се наложи да й го обясня къде се намира дори и да ми хрумнеше някой, затова избрах по-лесния вариант – обясних й че не понасям пазаруването и как по Нова година съм пазрувал 3 часа в МЕТРО и е било ужасно. Препоръчах й да пита някоя от колежките а не мен за това. Е незнам как си го заслужих, но ….. на следващия ден тя вече се обръщаше към мен ‘Hey, Shopping man!’
Ха така – нов прякор си имам ))) Така ме наричаше до края на седмицата Ходи ся обяснявай, че нямаш сестра!
На другия ден (заради sweetshirt-а ми на Soulfly) се захвана една тема за музката – кой каква музика харесвал – държеше да й изброя американски групи, които харесвам. Обясних й, че повечето, които харесвам всъщност не са американски а европейски. Дори тези, които са американски са съставени от европейци (System Of A Down например). В ресторанта през деня стана въпрос за музиката в Македония. Никола каза, че има два вида музика, едната била по-нормална пък другата била ‘чалгия’ при тази дума аз подскочих и той се захили и каза ‘Знам, знам при вас го има това – “турбофолк”‘ )). В почивките се скъсвахме от смях, като си казвахме думи, които значат различно на другия език, например ‘свирка’ на македонски значи, музика, свирене на концерт. Разправи ми за един случай дето казал ‘Аре довечер ке ходим на свирка’ и се спукали да се хилят. Той знаеше много такива думи, които на български значат нещо смешно и обратното. Направо ме заболяха мускулите на ченето от смях. Взаимно си признахме как четем етикетите на стоките как е написано на македонски/български и се хилим един на друг. После дори отворихме един македонски и един български новинарски сайт да се похилим на смешни думи. Аз му казах, че езика им прилича на много стара fork-ната диалектна българска форма, със леки привкуси на правописна неграмост на първолак
После другото, което установихме е, че македонците празнуват Коледа на 5-6 януари, и то при тях Коледа е преди Бъдни вечер wtf?!?
Изобщо много готино си изкарах с тях, особено с Никола, с който си говорихме идеално тук таме с ухилени уточнения, с Елвира пък той си говореше на сръбски, а тя със нас на английски. Тя постоянно се обръщаше към мен ‘Shopping man’ и ме питаше какво ще правя в събота и дали няма да искам да ходя по магазините с нея. Да бе – как пък не
Последния ден като отивахме към ‘Прадо’ тя вървеше с мен и ми каза, защо се интересувала каква музика харесвам – дали само ‘хеви метъл’. Като била в тийнейджърската си възраст е била с дълга коса като моята, със целите ръце в гривни и си е падала страшно по Doors, Jimi Hendrix и т.н хипарии. Не можа да ми разкаже всичко, защото ресторанта наближи и беше време мистър Сузуки да вкара една овчарска салата и предпазливо (заради пичия грип) да си поръча пилешка пържола (в тоя ресторант 95% беше пилешко). Обсъдихме малко бънджи скоковете, както и пейнтбола, но някакси беше много скептичен към обясненията ми, че ние обичаме пейнтбол а не войните. Ей затова не искам да се асоциират някои неща с военните им еквиваленти като говоря за пейнтбол…
Маке paintball NOT WAR!
This work, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.
