Днес се чувствам много странно…през целия ден забравям имена, числа и какво ли не още… колкото пъти се замисля за име на нещо или за конкретно число/дата и lookup-а в камбанарията ми даваше “Търсачката в момента обработва заявките на други потребители.
Моля, изчакайте няколко секунди и страницата ще се зареди автоматично”, точно както дава през деня почти постояно един български warez портал, за който обаче има интерес поръчковата групуровка с абревиатура НСБОП да си затваря очите, въпреки, че цяла България знае, че съдържа нелегална музика и “холивудски филми”.
Бях разсеян и отвеян дори и вечерта в ежемесечната кръчма Дон Вито – поръчах си мастика, пих 1-2 глътки, но имаше гаден вкус – и привкус на горчиви бадеми….отказах да я изпия. Поръчах си “Каменица Xtra”…тя беше супер блудкава…изпих я със мъка…. Поръчах си “Столично тъмно” – вкуса й не беше хубав…. започнах да се чудя…на езика ли ми му има нещо…или всичко е безвкусно тази вечер….мисля, че беше езика ми….
От близо половин година Дон Вито са въвели идиотска система за капаро, която дори ние (които за 26-ти път идваме на 11-ти вечерта и резервираме маси, да не говорим, че през 3-4 дни все някой от нас е там) трябва да спазваме. Оставя се капаро от 5 лв. на човек предварително. Отидох 2 часа по-рано за да направя резервациите. Този път бройката сочеше 13 човека и аз съответно оставих 65 лв капаро.
Минах през Чичката, който беше със Сашо с едно бусче на една муфа към Младост 1А и splice-ваха оптиката. После и Beherit дойде. Оттам със 15 минутно закъснение отидохме в Дон Вито, в което нямаше никой на нашата маса. Както и да е ..всички закъсняват…случва се…
До 21.30 единствените, които дойдоха бяха Детелина и още едно момче, което не му помня името. След още 20 мин. дойде и Julius. Мина още известно време и вече чудейки се какво става с останалите звъннах на icaci, който трябваше да дойде с ada и deni. Той каза, че идват..само си купуват цигари. Go6ko и Go6ka ги нямаше, но те така или иначе казаха, че не са сигурни. Нямаше гo Mamun. Предположих, че си има някаква работа и още закъснява.. досега не е забравял. Както и да е – посъбрахме се горе-долу. След още малко време звъннах на Mamun-а да го питам какво става и защо се бави – оказа се, че е забравил и си е вкъщи……дойде и той…
Лигавихме се (както обикновенно), слава богу не се говори много за пейнтбол, или за игри… само за компютри и по едно време сервитьорката дойде и ми прошепна, че политиката на заведението е да не връща капаро. А ся де!. Сметката ни била 40 лв. досега и трябва да гледаме да ги докараме до 65лв ако не искаме да се вътрим….. Бях леко изумен от алчността на собственика на заведението….ама както и да е …приех го…25 лв. не изглеждаха сложни за изпиване/изяждане, което е по-добрия вариант от даряването им на собственика на Дон Вито. Обаче освен аз да взема да изям една пица (не бях ял нищо днес освен една салата) и една бира с друго неможах да помогна, и наоколо се поръчаха още 1-2 бири и толкова… Мдаам…проблем? Викнах сървъ^H…сервитьорката и попитах дали може за вкъщи да си вземем нещо…че ще се озорим…след кратки сметки и чуденки изчислихме, че за останалите пари можем да вземем около 6-7 бутилки и кутийки бира. Така и направихме….полунощ минаваше и започнаха да ни гонят спирайки музиката и т.н
Взехме си чантичката с бутилките бира и си тръгнахме нагоре с идеята да си ги допием някъде по път…. Обаче..точно в този момент започна боя със сняг…..по целия път от Дон Вито до ‘Европа’ се замервахме със снежни топки, като дали от удар или от събиране на сняг от покрива включихме алармите на доста авомобили – измръзнаха ни ръцете..но се спукахме от смях…а Юли си караше с колата покрай нас и ние постоянно му вкарвахме по някоя топка сняг през джама….В крайна сметка раздадох горе-долу бирите и се прибрахме…имахме повече челание за сън отколкото за още бира – а и утре (днес) е работен ден все пак.
Сега си спомних за времето, в което си устройвахме битки със снежни топки около блоковете в Пловдив….и аз веднъж как с един нож си “построих” и издялках едно огромно иглу (в цял ръст влизах вътре и беше почти като истинско). Тогава много му се кефих – даже извиках някой да ме снима – баси….имах такава снимка….къде ли е тя обаче?…. Този период от живота ми не беше приятен, но такива малки и дребни неща ме радваха истински….

Този пост е публикуван в Monday, 12 December 2005 в 02:35 и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.