Този ден ме мрази. Днес всичко куцо, което можеше да ми се случи – се случи….
Сутринта (т.е към 13ч.) се звъни на вратата а аз спях. Започна да се звъни на пожар и аз нямаше как – събудих се и станах (бях си легнал към 8 сутринта). Сетих, се че сигурно е за таксата за входа и за някакъв ремонт там..събират пари…
Лелката събирач е много особен тип. От няколко месеца събира тя и все куцо ми върви с нея…я нямам пари в мен в момента, в който позвъни, я ме няма ….
Таксата трябваше да се плати на 16-17…аз обаче тогава се прибирах много късно и понеже знам, че предишния път тя ми бе казала, че мога и късно да мина….в деня в който се прибрах в 23.30 (другия беше посред нощ и нямах шанс) се качих да й звънна. Разбира се пак никой не ми отвори и аз се подготвих психически отново за евентуален втори месец със следния диалог:
- Съквартиранта ми ви е звънял онзи ден да даде парите и никой не е отворил….
- Лъже! Как така никой не е имало…
- Е закакво да лъже….аз снощи след работа също се качих и пак звънях…..и никой не ми отваряше също….
Тук вече не смееше да ми каже, че лъжа – щото щеше да изглежда доста глупава)))
Та….събуден вече намятах набързо панталона блузата и джапанките и се втурнах да отворя да й дам парите, че да не избяга пак и да се чудя после как ще ме чуе като й звъним за да не си мисли, че се правим на тарикати за 10 лв……
Отворих, но се оказа, че тя вече не беше пред вратата и имаше бележка …е какво толкова – ще се кача направо нагоре да й дам парите, да не я търся пак….. затворих вратата и металния синджир опъна ключа и прас….счупи ми се ключа ;-( Fuck!
Чукни! Ебати куцото…… започнах веднага да мисля разни варианти…реших, че първо ще се кача да и дам там 10-ината лева да ми се маха поне нея да не я мисля …..
Върнах се и започнах да се чудя как да подходим към ситуацията….
Съквартиранта е извън града поне още ден… резервен ключ на друго място нямаме (използван е вече). Реших, че много просто – ще си отворя пощата долу и ще звънна на “ключарската помощ” – нарочно си държа визитка там…супер…само ‘дето трудно ще го направя само с калъфа на GSM-а ми на кръста…
Еее явно не мога да се обадя по телефон…..нищо – ще отида до чичката през един блок и ще измислим нещо. Обаче мизерията е пълна – аз съм по джапанки а навън е сняг… не че нямаше да оцелея ако го бях направил – но шанса да ми сложат бяла риза с дълги ръкави преди да стигна до него беше по-голям….. е явно всичко беше против мен… аз почти бях решил да влизам с вратата вътре (все пак остава външната, която мога да използвам след това…) Прецених, че шанса да влезна с вратата и с касата е по-голям отколкото само с вратата, защото и двете са зле….куцоооо….
Качих се горе до лелката и й обясних, че има лоша карма и заради нея не мога да се прибера обратно и поисках поне клещи и отверка…..
Бях готов да използвам know-how-а, които имам от един Lockpicking Guide, който се моташе из Интернет преди време… оказа се че успях да отворя вратата с напъхване на парчето от счупения ключ и с помощтта на отверката… отново съм на топло….и с телефон/Инернет и разни такива благинки…. започнах да мисля дали да сменям бравата или ключара ще успее да ми направи ключ. Оказа се, че можа….и аз имах нов ключ.
Беше станало вече 2-3 ч следобяд и аз по път към чичката си взех едно кафе със сметана. Разбира се едва не се улях с кафето, а сметаната се отчупи така, че не се отвори реално и трябваше да я бода за да ми пусне Ебати каръшкия ден….зарекох се, че днес няма да пресичам улици и така и направих – затова съм и жив….
