Archive for » November, 2005 «

Stirb nicht vor mir

She comes to me every night
No words are left to say
With her hands around my neck
I close my eyes and pass away

I don’t know who she is
In my dreams he does exist
His passion is a kiss
And I can not resist

Няколко песнички от новия албум на RAMMSTEIN (Rosenrot) не ми излизат от главата…. Отново доказаха, че са немска група номер 1 . За разлика от тях System Of Down издадоха доста посредствен албум от който само 2 парчета ми харесаха… останалите са пак в SOAD стил, но някакси са пълнежни…просто не струват нищо според мен. Засега оставам в standby режим и се подготвям за 3-тoто пришествие – когато Soulfly за трети път дойдат в България. Концерта им ще бъде на 24 февруари 2006 в зала “Христо Ботев”. Усещането ..духа витаещ из залата….не може да се опише с думи….трябва да се почувства….
Soulfly - Sofia, Bulgaria - 2004
Също така се надявам, да не искам повече да отида на Wacken, а той да дойде тук (точно като Мохамед и планината ;-) ) – в Каварна както ни обещава кмета му. Доскоро групи от ранга на Judas Priest, Motorhead, Slipknot, Whitesnake, Ministry, Europe, Def Leppard, Saxon, Axel Rudi Pell, Dimmu Borgir, Sodom, In Flames, Morbid Angel, Soulfly, Fear Factory, Clawfinger, Children Of Bodom и H-Blocks …идваха по 1-2 на година…а ако ни се изсипят за 1 седмица накуп….ще е невероятен купон там…. още отсега ще си купя палатка.
Въпросните VCS (Virtual Card Services) все пак са дали дължимите пари на организаторите на OpenFest 2005 със близо месец закъснение…незнам дали притиснати от лошата реклама, която си направиха пред/им направихме от FOSS общността в България, или от нещо друго – поуката е да се има едно наум, когато си имате работа с въпросните субекти….
Добрата новина за деня, е че най-после довърших DVD-то от първия национален турнир за купата на “Пейнтбол мания”. Доста часове от живота си хвърлих за обработката на видеото, правенето на DVD-то и обложката му…. според мен си струваше:
Paintball Mania 2005 DVD
Направих 5 броя и ги раздадох на останалите от отбора ни.
Тази вечер гледах един филм, за който давам 10 от 10 точки. Филма се казва Lord Of War. Филм, който сериозно ме накара да се замисля за проблема с присъствието/липсата на морал при търговците на оръжие…и бих казал, че се изненадах от себе си…. Горещо препоръчвам да се гледа от всички, които харесват стойностните филми, ето и няколко любими цитата от него:

Yuri Orlov: Selling a gun for the first time is a lot like having sex for the first time. You’re excited but you don’t really know what the hell you’re doing. And some way, one way or another, it’s over too fast.

Yuri Orlov: There are two types of tragedies in life. One is not getting what you want, the other is getting it.

Yuri Orlov: You know who’s going to inherit the world? Arms dealers. Because everyone else is too busy killing each other.

Yuri Orlov: Some of the most successful relationships are based on lies and deceit. Since that’s where they usually end up anyway, it’s a logical place to start.

И няколко интересни факти (пак благодарение на IMDB) около създаването на този филм:
– Филма е базиран на действителни събития
– Юри Орлов е събирателен образ от 5 истински търговци на оръжие
– Нито едно US студио не е пожелало да финансира филма. Парите идват извън US.
– Танковете (наистина една безкрайна редица) видяни във филма са истински и са собственост на Чешки търговец на оръжие.
– Преди да се заснеме сцената където танковете са подредени за продажба, екипа снимащ филма е трябвало да предупреди НАТО, защото е щяло да си помислят, че реална война започва като видят сателитните снимки на толкова танкове.

Bad luck, eh!

Този ден ме мрази. Днес всичко куцо, което можеше да ми се случи – се случи….
Сутринта (т.е към 13ч.) се звъни на вратата а аз спях. Започна да се звъни на пожар и аз нямаше как – събудих се и станах (бях си легнал към 8 сутринта). Сетих, се че сигурно е за таксата за входа и за някакъв ремонт там..събират пари…

Лелката събирач е много особен тип. От няколко месеца събира тя и все куцо ми върви с нея…я нямам пари в мен в момента, в който позвъни, я ме няма ….
Таксата трябваше да се плати на 16-17…аз обаче тогава се прибирах много късно и понеже знам, че предишния път тя ми бе казала, че мога и късно да мина….в деня в който се прибрах в 23.30 (другия беше посред нощ и нямах шанс) се качих да й звънна. Разбира се пак никой не ми отвори и аз се подготвих психически отново за евентуален втори месец със следния диалог:

- Съквартиранта ми ви е звънял онзи ден да даде парите и никой не е отворил….
- Лъже! Как така никой не е имало…
- Е закакво да лъже….аз снощи след работа също се качих и пак звънях…..и никой не ми отваряше също….
Тук вече не смееше да ми каже, че лъжа – щото щеше да изглежда доста глупава ;-) )))

Та….събуден вече намятах набързо панталона блузата и джапанките и се втурнах да отворя да й дам парите, че да не избяга пак и да се чудя после как ще ме чуе като й звъним за да не си мисли, че се правим на тарикати за 10 лв……
Отворих, но се оказа, че тя вече не беше пред вратата и имаше бележка …е какво толкова – ще се кача направо нагоре да й дам парите, да не я търся пак….. затворих вратата и металния синджир опъна ключа и прас….счупи ми се ключа ;-( Fuck!
Чукни! Ебати куцото…… започнах веднага да мисля разни варианти…реших, че първо ще се кача да и дам там 10-ината лева да ми се маха поне нея да не я мисля …..
Върнах се и започнах да се чудя как да подходим към ситуацията….
Съквартиранта е извън града поне още ден… резервен ключ на друго място нямаме (използван е вече). Реших, че много просто – ще си отворя пощата долу и ще звънна на “ключарската помощ” – нарочно си държа визитка там…супер…само ‘дето трудно ще го направя само с калъфа на GSM-а ми на кръста…
Еее явно не мога да се обадя по телефон…..нищо – ще отида до чичката през един блок и ще измислим нещо. Обаче мизерията е пълна – аз съм по джапанки а навън е сняг… не че нямаше да оцелея ако го бях направил – но шанса да ми сложат бяла риза с дълги ръкави преди да стигна до него беше по-голям….. е явно всичко беше против мен… аз почти бях решил да влизам с вратата вътре (все пак остава външната, която мога да използвам след това…) Прецених, че шанса да влезна с вратата и с касата е по-голям отколкото само с вратата, защото и двете са зле….куцоооо….
Качих се горе до лелката и й обясних, че има лоша карма и заради нея не мога да се прибера обратно и поисках поне клещи и отверка…..
Бях готов да използвам know-how-а, които имам от един Lockpicking Guide, който се моташе из Интернет преди време… оказа се че успях да отворя вратата с напъхване на парчето от счупения ключ и с помощтта на отверката… отново съм на топло….и с телефон/Инернет и разни такива благинки…. започнах да мисля дали да сменям бравата или ключара ще успее да ми направи ключ. Оказа се, че можа….и аз имах нов ключ.
Беше станало вече 2-3 ч следобяд и аз по път към чичката си взех едно кафе със сметана. Разбира се едва не се улях с кафето, а сметаната се отчупи така, че не се отвори реално и трябваше да я бода за да ми пусне ;-) Ебати каръшкия ден….зарекох се, че днес няма да пресичам улици и така и направих – затова съм и жив…. ;-)

We attack! Virtual Card Services

We attack!
Attack Attack Attack affears of survitude
We attack!
Attack Attack Attack with pesticide
Oh, the years of propaganda
wish were gone

Честит първи сняг!!! ;-)
Настъпва сноуборд-тайм ;-)
Искам да алармирам за една гнусна измама, която се е извършила по време на тазгодишния OpenFest 2005 (на който за съжаление не можех да присъствам).
Фирмата измамник се нарича “Virtual Card Services”. Тъй като това име е скалъпено няколко дни преди OpenFest-а не се знае дали ще я срещнете под това име.
В какво се състои тя – фирмата предлага да спонсорира OpenFest със 1000 лева като избира спонсорския пакет включващ щанд и реклама на фирмата на самия OpenFest. През това време лъже безочливо огранизаторите, че е превело сумата. До ден днешен парите не са получени, като междувременно са изречено многократно лъжи. Тъй като е възможно да не срещнете името “Virtual Card Services” – ще ви кажа поименно хората, който са участвали в измамата това са:
Бисер Димитров
Васил Бояджиев

Това са хората, излъгали организаторите, а оттам и цялата FOSS общност в България. Затова – пазете се от тези двамата, независимо какво ви предлагат и за какви пари и от името на каквато и да е фирма – това, което видяхме от тях засега са: лъжа и измама. Пълната история за случката можете да прочетете от блога на Йовко.
Искрено се надявам, че тези хора ще се убедят, че не са избрали подходящото community, с което да се ебават.

Едит: Ето малко инфо за Бисер Димитров!

Pay it forward!

Category: Порно  3 Comments