Чак сега поствам това. Защо ли ? Ами защото предишният път писах като луд и накрая ми изтече сесията и загубих всичко написано и полудях и теглих една майна на блога. ‘бал съм му сесиите. Сега ще постна малко снимки – без много думи. Трудно може да се опише кефа от бънджи. Знаех си, че съм Бог и съм безсмъртен (поне до деня в който умра) – сега усетих по-реално това. Нямах усещането, че се самоубивам, не ме беше страх на парапета, падайки надолу имах чувството, че съм правил вече това – че съм падал така – много странно – никога не съм падал така, не си спомням и да съм сънувал. Чувството е страхотно, и със сигурност пак ще се мятам. За съжаление от Витиня, по-високо на Балканският полуостров няма…така, че или ще е извън БГ, или ще е направо на парашутизма. Това е. Адреналин. Дрога.
П.С: Другият месец – 15 май 2005 – също мисля да ходя на Витиня. Ако има навити да свиркат! 
This work, unless otherwise expressly stated, is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.
