Чак сега поствам това. Защо ли ? Ами защото предишният път писах като луд и накрая ми изтече сесията и загубих всичко написано и полудях и теглих една майна на блога. ‘бал съм му сесиите. Сега ще постна малко снимки - без много думи. Трудно може да се опише кефа от бънджи. Знаех си, че съм Бог и съм безсмъртен (поне до деня в който умра) - сега усетих по-реално това. Нямах усещането, че се самоубивам, не ме беше страх на парапета, падайки надолу имах чувството, че съм правил вече това - че съм падал така - много странно - никога не съм падал така, не си спомням и да съм сънувал. Чувството е страхотно, и със сигурност пак ще се мятам. За съжаление от Витиня, по-високо на Балканският полуостров няма…така, че или ще е извън БГ, или ще е направо на парашутизма. Това е. Адреналин. Дрога.

П.С: Другият месец - 15 май 2005 - също мисля да ходя на Витиня. Ако има навити да свиркат!

Този пост е публикуван в Saturday, 23 April 2005 в 1:02 am и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.