Накъде летим, накъде отиваме … винаги изникват в съзнанието ми тези две изречения (+ заглавието) от ‘Бог е невинен’ - едно от любимите ми театрални представления, който съм гледал много отдавна. Какво става с нас? Какво става с вас? Някакъв ненормалник застелял екс-китариста на Пантера - Dimebag Darrell: 1966-2004 по време на концерт. Бивш морски пехотинец се качил на сцената и го разстрелял със няколко куршума от 9мм Берета. Аз си имам една теория, която се потвърждава отново и отново за съжаление - по-голямата част от хората, биват изпепелявани от неистовото желание да се разпишат в историята, било то с добро или с лошо. Страдат от анонимността, от страх, че никой няма да ги помни след смъртта им. Не мога да разбера това желание. Не мога да разбера що за глупост е човек да ходи или да не ходи с гаджето си заради дрехите, в които се облича, не мога да разбера и какво не е представително в дългата коса, та да те карат да се подстрижеш, в името на работата. Никога не съм приемал тези дискриминации за облеклото, за прическата, за стила ти на обличане изобщо. За мен това е експресия на личността. Откъде накъде някой ще ти диктува как да изразяваш себе си. Долни човешки предразсъдъци - предразсъдъците по принцип са добро нещо, но не и в този си смисъл (а тази думичката най-често се употребява в този смисъл от хората). Живеем в свят на предразсъдъци и изкривени ценности. Ок, няма проблем - явно масата хора го искат…но…докъде ще я докараме по този път?

Този пост е публикуван в Friday, 10 December 2004 в 9:53 pm и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.