Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Днес беше интересен ден. Първо сестричката ми (с която за съжаление все по-рядко се чуваме/виждаме виртуално и реално…;-( ) има рожден ден – честито! Да си жива и здрава, и не излагай България, като не пиеш )) Днес се получи малко наводнение във фирмата, тръбичката (която беше много здрава и то с метална оплетка отвън) която пълни с вода тоалетното казанче се спукала. Чухме съскащ шум..но мислехме, че е от чешмата…докато се усетим пода….беше във вода….грабнахме парцалите и за 5-10 минути спасихме 2-3 компютъра една копирна машина и няколко контакти ))) На връщане отново ми се наложи да скъсам лентата, за да си мина по старата пътечка, а не през ‘алтернативния маршрут’ ;-( Нагли копелета. Разбира се малко е кално…но така е …винаги за да правиш правилното за теб нещо в този свят трябва да се окаляш…..първо. Интересна тема се е завихрила в коментарите на блог-а на ManiaX, за метълките. Моето мнение е по-близко до това на ManiaX. Хората са метъли по душа и едва тогава по дрехи. Разбира се е глупаво да се твърди, че една жена щом не е метълка едва ли струва, но пък и аз трябва да призная, че най готините мадами, които съм виждал са били точно метълки (и по душа и по дрехи). Но това е може би защото и аз съм пристрастен ))) Съгласен съм, че жената не е жена ако не можеш да си вземеш няколко бири с нея и да се качиш на тепето и да прекарате времето я в пиене и философски разговори, я само в пиене и съзерцаване на урбанизираната гледка. Според мен разликата идва от различните ценности при този тип жени (метълките). Те по една или друга случайност са много сходни с тези на метълите и оттам тази пристрастност към тях. А колкото до твърденията на Валери Дачев за чалгаджийките и т.н мога само да му дам пример с едно бившо гадже, което беше чалгаджийка, и след като я заведох на концерта на Металика, където тя усети ‘тръпката’ ….започна да ходи с фанелки на Металика ….но според мен тя никога не е била и нямаше да бъде ‘метълка’ – една ‘метълка’ никога не може през живота си да е имала ценностна система на чалгаджийка, този тип елементарно мислене. Овцата вълната си мени, но акъла – не

See the pain in my eyes see the scars deep inside My God, I’m down in this hole again With the laughter I smile with the tears that I cry Keep going down this road called life…

Купих си процесор още миналият вторник, но незнайно защо нямах желание да пиша тук…през тази седмица….реших може би да седна и да напиша всичко наведнъж. Процесора е AMD Athlon XP Barton 2600+ 333Mhz FSB 512Kb L2. И едва сега разбрах, като изгоря старият ми е замирисало на изгоряла 100 Евро-ва банкнота а не доларова ;-| Пътувах си до Пловдив тази събота и неделя. Почувствах се отново като на екскурзия до Помпей ;-((((. Баси..защо имам такова усещане…виждам признаци и жажда на живот…или поне нещо подобно..но въпреки всичко изглежда ….смачкано…. Магазините за хляб са заменени със ‘Стоки за 1 лев’, детските площадки с ‘McDonalds’, тревните площи с бензиностанции и търговски центрове….имам чувството, че някой закопава хубавите и лошите ми спомени с багер…. С MaF ходихме да пием по кафе. Кафе в доста абстрактен смисъл, защото пихме по един коктейл във ‘Fashion’. Незнам какво му е Fashion на Fashion-а. Може би тъмницата по ъглите, но има две-три неща, които ми допаднаха в това заведение: коктейлите, една сервитьорка и дебианчетата по стената – по стените имаше много интересни спирали точно дебиански, само, цвета беше кафяв, а не червен и бяха малко стилизирани..много малко…. Мразя да нямам музика в ушите си. Дясната слушалка на MuVo-то ми се ебава и се губи звука (прекъсва се кабела на едно място) надявам се че утре ще я оправя, защото е мазохизъм без музика в грАдския ТрансПорт. Нещо ми е причерняло напоследък и кой знае накъде ще избие. Опитвам се да потуша гнева си, но усещам, че е все по-трудно. Нервя се как някои коли паркират по тротоарите, и ми се налага да слизам на улицата (на доста натоварена) за да ги заобиколя. Ще има случайни повреди с кубинков по стопове/фарове… ;-((( Поредният търговски комплекс, който отвори врати преди месец в Младост 1 е другото нещо, което ме дразни. Покрай него имаше една пътечка, която сигурно я има там от каменната ера, всички си минавахме оттам. След като се появи този комплекс, започнаха някакви шутки да киснат там накичени цветно и с табли бонбончета и т.н и да изнудвайки хората да се отклонят през магазина им и т.н Няколко пъти ги подминавах и любезно отказвах СПАМ-а им, но те бяха много упорити и постоянно нахалстваха. От един момент нататък аз реших, че няма да си свалям слушалките от ушите дори и ще ги гледам със пронизващ поглед с надеждата да ме оставят на мира. Горе-долу тактиката успя…. Сега обаче собственика е направил нещо, за което аз почти изкрещях като го видях. Махнал е всички плочки (на пътеката) разорал е пътя и е сложил две лентички за да се вижда, че не се минава оттам вече и така хората са длъжни да му минават през шибания търговски комплекс. Т.е не мога да мина на 10 метра от него, а трябва да се отклоня надясно и да мина до вратите му, до сергията с вестниците му, до входа на кафето му и т.н и после пак да се върна наляво до края на пътеката……ми пичка му лелина – бесен съм. МРАЗЯ ТАКИВА ПЕДАЛСКИ, НЕЗАКОННИ И ПЛОСКИ СЕЛСКИ НОМЕРА. Не е собственик на пътеката откъде накъде ще ме прекарва през нещастния си комплекс изграден на 10 метра от терасите на хората ;-(((((( Аз отказвам да минавам по неговият маршрут и при следващото ми минаване оттам ще разкъсам лентите и ще мина през разораното и дефакто ще си утъпквам пътеката отново…..аман от педерастки номера, заради които сигурно хората от 20-ина блока минават покрай неговият комплекс, а не по пътечката. Не съм длъжен да му минавам покрай магазина…. ;-(((((((

Rebelling against all this bullshit Fire is the heat that burns deep inside Raging and out of control….

Мдам….нали знаете белите не идват сами…черен четвъртък това е Бушмена го преизбраха, онзи ден исках да тествам дали вентилатора на процесора е точно този, който sensorsd ми твърди, и незнам как успях да засрещна една перка на вентилатора вместо центъра му и тя се огъна много и то достатъчно гадно за да блокира вентилатора…не можех да я върна, защото беше напът да се откъсне…и затова предпочетох вместо рязко да си спирам PC-то за да предпазя процесора от прегряване да я откъсна рязко – направих го. Лошото беше, че сега вентилатора вдигаше невъобразим шум и причиняваше страхотни вибрации. Дотук с моят оригинален AMD вентилатор. Спрях си машината и се примирих, че ще си купувам нов вентилатор+радиатор. След 1 ден offline вкъщи се досетих, че имам един вентилатор+радиатор от старият ми Duron. Боднах си го и всичко беше ок. Но аз вече живеех с мисълтта, че трябва да си купя друг охладител. Е – купих…си ..изръсих се бая пари за него. Поставих го вечерта и след като 20 секунди проверявах дали всяка жица влиза където трябва…реших да го пусна. Стори ми се леко наклонен но относително стабилен въпреки огромното му тегло. Затова реших да влезна веднага в BIOS-а да следя температурата – защото ако евентуално не прави добър контакт да видя как се качва температурата и да го спра веднага. Пускайки машината ми замириса на горяща банкнота от 100$ ;-p…и нищо не се появи на монитора …след 5 мин дебъгване и тюхкане, че май съм си изгорил ATi AiW-ра (понеже е малко особено поставянето й в кутията) реших все пак да сваля cooler-а, за да проверя процесора. Лошото е че нямам speaker за да чувам работи ли, не работи ли..какво работи и т.н…. Като видях как съм закъсил с неправилното поставяне на cooler-а. охлаждащата пластинка с една от джиджавките отгоре на процесора ми стана лошо. направо съм го екзекутирал. Сега от 3-4 дни си бачкам на моят славен лаптоп 486/100 и стискам зъби..до другата седмица, когато ще си купя най-вероятно по-добър процесор от този – с Barton ядро (512Кб кеш, 333FSB,2500+), който ще замени Thoroughbred-а ми със (256Кб кеш, 266 FSB, 2200+)..Дано само да не добавя във веригата на прецакване Перка->Вентилатор->Охлаждане->Процесор и -> Дъно