An angelface smiles to me Under a headline of tragedy That smile used to give me warmth Farewell - no words to say beside the cross on your grave and those forever burning candles

Needed elsewhere to remind us of the shortness of our time Tears laid for them Tears of love, tears of fear Bury my dreams, dig up my sorrows Oh, Lord why the angels fall first

Not relieved by thougts of Shangri-La Nor enlightened by the lessons of Christ I’ll never understand the meaning of the right Ignorance lead me into the light

Sing me a song of your beauty of your kingdom Let the melodies of your harps caress those whom we still need

Не съм писал отдавна…незнам какво да пиша. Случват ми се много неща, но ми са толкова безцветни тия две седмици. Почина още един колега от рак. Станимир…на 32 години….вчера почина от рак и приятел на една колежка, на двайсет и няколко години…. Знам смъртта е част от живота - тя не е противоположното ние с всеки ден умираме по малко, но когато млад човек загине преждевременно нещата стоят различно - особено когато гледаш един човек как умира бавно и мъчително и знаеш, че няма шанс. Няма по-мъчително от очакването да загубиш някой…няма по-ужасяващо от това да не можеш да намериш думи из бедния си речник на смъртен, който не разбира 99% от нещата, които го заобикалят…

Yesterday we shook hands My friend Today a moonbeam lightens my path My guardian

Този пост е публикуван в Thursday, 14 October 2004 в 9:32 am и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.