Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Направих няколко промени (уж за добро) по blog-а ми. Добавих и RSS 2.0 Feed. Имам още няколко проблема…но няма да е днес. Btw днес попаднах на една много готина картинка (която може би е стара вече, но аз сега едва я виждам):

When logic and proportion Have fallen sloppy dead, And the White Knight is talking backwards And the Red Queen’s “off with her head!” Remember what the dormouse said; “Keep your head! Keep your head!”

OpenFest отмина. Благодарности на всички, които са виновни за организацията му въпреки всички трудности, най-често свързани с финансовата част както винаги.Този път нямаше гости от чужбина (като изключим македонците, но тях не ги броим, защото те са си западни българи но пък имаше доста повече хора и повече лекции, някои от тях интересни, някои не толкова. Разбира се журналистите трудно се привличат от такова събитие, щом няма никой разстрелян, взривен и доколкото разбрах от блог-а на Йовко Ламбрев, е дошла някаква лелка от БНТ, която се е държала отвратително. Ама що ли се учудвам. Заслужаваме си и политиците и Big Brother-а и всичко…. Днес в заведението до фирмата (от което почти всеки ден си купуваме сандвичи) отидохме с един колега да си купим сандвичи. Лелката отказа да му приеме книжното левче. Не обясни защо. Беше толкова категорична все едно и давахме фалшива столевка. Попитахме отново за причината. Тя разклати глава и отказа да каже каква е причината. Тогава аз леко се ядосах и я попитах на по висок глас защо отказва да приема банкнотата, която си е законно разплащателно средство в тая държава….тя не ми отговори и каза, че сме били отворковци…правели сме се на интересни и т.н….аз бях шашнат около 1-2 минути след това на поредната глупост…..без причина….да правиш нещо без причина….тежко проклятие ей…..

An angelface smiles to me Under a headline of tragedy That smile used to give me warmth Farewell – no words to say beside the cross on your grave and those forever burning candles

Needed elsewhere to remind us of the shortness of our time Tears laid for them Tears of love, tears of fear Bury my dreams, dig up my sorrows Oh, Lord why the angels fall first

Not relieved by thougts of Shangri-La Nor enlightened by the lessons of Christ I’ll never understand the meaning of the right Ignorance lead me into the light

Sing me a song of your beauty of your kingdom Let the melodies of your harps caress those whom we still need

Не съм писал отдавна…незнам какво да пиша. Случват ми се много неща, но ми са толкова безцветни тия две седмици. Почина още един колега от рак. Станимир…на 32 години….вчера почина от рак и приятел на една колежка, на двайсет и няколко години…. Знам смъртта е част от живота – тя не е противоположното ние с всеки ден умираме по малко, но когато млад човек загине преждевременно нещата стоят различно – особено когато гледаш един човек как умира бавно и мъчително и знаеш, че няма шанс. Няма по-мъчително от очакването да загубиш някой…няма по-ужасяващо от това да не можеш да намериш думи из бедния си речник на смъртен, който не разбира 99% от нещата, които го заобикалят…

Yesterday we shook hands My friend Today a moonbeam lightens my path My guardian