Шумят реки, прерязани без жал като човешки вени и изтича кръвта на ужасената земя по Струмица, по Вардар и Марица.

Но също като Йово Балканджи тя плът прежалва, вярата не сменя, блестят край Охрид двете й очи и отразяват цялата вселена.

И цялата вселена гледа с гняв земята ни, осъдена да страда, един Балкан в средата величав и краища отнети без пощада.

Едни скали за острене на нож, едно поле от пояса по-тясно, а воплите ни стряскат всяка нощ и всичко ни е безпределно ясно!

Но си мълчим, а някъде текат, шумят реки и ронят бреговете и цвили в мрака конят на Кубрат с надежда да събуди синовете…

текст : Чони Чонев

Този пост е публикуван в Sunday, 19 September 2004 в 2:14 am и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.