Hit the road, Jack
18 August 2004
Така и стана - грам не спах тази вечер - но на кой му пука и без това ме чакаха стотици килметри пътуване до Италия. Сутринта на сборното място (пред стадион В.Левски) се изтърсих дори по рано. В последният момент правих селекция на mp3-ките за път, като се опитах да направя максимално разумният избор - и така имаше какво ли не - от ‘relaxing music’ - докато се опитвам да заспя до Хиподил 
Така наречената “релаксираща музика” установих, че е по-скоро влудяваща музика…на няколкото пъти, в които я “употребих” установих, че или не мога да заспя на нея..или се събуждам изнервен и я сменям на нещо друго След малко се изтърсиха майка ми, баща ми и брат ми от буса от Пловдив. Както и предполагах - бяха се наконтили все едно отиват в Холивуд ;-))))) Брат ми - се беше издокарал и той. И той в пълно бойно снаряжение - mp3 плейър - няколко чифта батерии, зарядно.Аз също имах два комплекта акумулаторни батерии и зарядно. Качихме се - след стандартните ‘бла-бла’ от екскурзоводката се сблъскахме с първата простотия. Две маймуни липсваха…при което целият рейс седим и ги чакаме - разбирам идеално - никой не би искал да се успи и да пропусне екскурзията си …НО …чакахме час и половина и никой не се появи! Ами - просто да го духат - щото се правели и на тайни и не си дали телефона на фирмата…та ако има да им звънне. Е, имаше нещо и ние нямаше как да разберем защо ги няма….както и да е …после някой каза, че нямало да дойдат…двама пенсионери били…как разбраха - незнам..но не ме и интересуваше… Тръгнахме. Най-после. Наближавайки до нашата мила граница екскурзоводката раздаде един лист, на който всеки да напише с какви пари разполага (заради митничарите). На мен ми се стори много трагикомична тази идея и предложих отдясно на кинтите всеки да напише и къде си ги държи. За съжаление не се прие идеята ми ;-)))))))) Трябвало и да декларираме ако имаме нещо по-скъпо…каква беше дефиницията за скъпо - така и не разбрах. Но в съзнанието ми изплу как едно време като ходихме до Германия (80-те години още) баща ми декларираше руският си фотоапарат и се сетих, че аз нося едни Olympus за към 800 кинта и mp3 плейър за към 300 - все неща които според мен са си скъпи….и реших да бъдя примерен гражданин и да ги декларирам. Взех една бланка и написах: -Olympus C350Z -Creative MuVo TX След като киснахме половин час родните митничари да благоволят да ни обърнат внимание, екскурзоводката дойде при мен и каза, че искали да напиша отстрани какви са тия работи. Аз написах -Olympus C350Z - Photo (реших, че ако им напиша Digital Camera ще си помислят, че е видеокамера -Creative MuVo TX - MP3 player След 5 мин екскурзоводката притеснена се върна при мен отново и каза: - На български искали Побеснях! Ами да отида да им го изпея и изтанцувам!?!!??! ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ГАВРЯТ С НАС СОБСТВЕНИТЕ НИ МИТНИЧАРИ! Изнервен написах: -Olympus C350Z - Photo - Фотоапарат -Creative MuVo TX - MP3 player - Музикална просвирвачка Най-после митничарските богове бяха доволни. “Заповядаха” да слезнем всички от рейса. Поразръчкаха малко из рейса и ни пуснаха…това беше само началото…след това трябваше да минем самата граница…чакахме около 1 час…без никаква причина….беше пълно с други автобуси..с чужденци…както и да е ..изчакахме ги тъпанарите. Границата трябваше да я минем пеш с паспорт в ръка - като някакви бежанци. Искам да отбележа, че това беше единствената граница, която минахме по този начин. След 2-3 часа сумарно киснене из милата родна граница….напуснах родината с чувстовото, че съм излезнал отпуска от затвор. В Сърбия спряхме на едно барче на 1-2 км от границата. Братята сърби бяха любезни и ни обясниха, че все още бачкат българските левчета при тях…и аз се погрижих да се оттърва от няколко от тях за безалкохолно Следваше дълъг и АДСКИ ТЕСЕН път. Много красив - много тунели и красиви гледки, но много тесен….като се срещнат два рейса се разминаваха много внимателно….особено в тунел. След Сърбия минахме Хърватска и Словения. Ужасно се спи в автобус. Добре, че не бях спал предишната нощ. Навсякъде по пътя се оказа, че си говорим на развален славянски ;-)))))) Много беше сложно да се намира някой говорещ английски
