Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Така и стана – грам не спах тази вечер – но на кой му пука и без това ме чакаха стотици килметри пътуване до Италия. Сутринта на сборното място (пред стадион В.Левски) се изтърсих дори по рано. В последният момент правих селекция на mp3-ките за път, като се опитах да направя максимално разумният избор – и така имаше какво ли не – от ‘relaxing music’ – докато се опитвам да заспя до Хиподил Така наречената “релаксираща музика” установих, че е по-скоро влудяваща музика…на няколкото пъти, в които я “употребих” установих, че или не мога да заспя на нея..или се събуждам изнервен и я сменям на нещо друго След малко се изтърсиха майка ми, баща ми и брат ми от буса от Пловдив. Както и предполагах – бяха се наконтили все едно отиват в Холивуд )))) Брат ми – се беше издокарал и той. И той в пълно бойно снаряжение – mp3 плейър – няколко чифта батерии, зарядно.Аз също имах два комплекта акумулаторни батерии и зарядно. Качихме се – след стандартните ‘бла-бла’ от екскурзоводката се сблъскахме с първата простотия. Две маймуни липсваха…при което целият рейс седим и ги чакаме – разбирам идеално – никой не би искал да се успи и да пропусне екскурзията си …НО …чакахме час и половина и никой не се появи! Ами – просто да го духат – щото се правели и на тайни и не си дали телефона на фирмата…та ако има да им звънне. Е, имаше нещо и ние нямаше как да разберем защо ги няма….както и да е …после някой каза, че нямало да дойдат…двама пенсионери били…как разбраха – незнам..но не ме и интересуваше… Тръгнахме. Най-после. Наближавайки до нашата мила граница екскурзоводката раздаде един лист, на който всеки да напише с какви пари разполага (заради митничарите). На мен ми се стори много трагикомична тази идея и предложих отдясно на кинтите всеки да напише и къде си ги държи. За съжаление не се прие идеята ми ))))))) Трябвало и да декларираме ако имаме нещо по-скъпо…каква беше дефиницията за скъпо – така и не разбрах. Но в съзнанието ми изплу как едно време като ходихме до Германия (80-те години още) баща ми декларираше руският си фотоапарат и се сетих, че аз нося едни Olympus за към 800 кинта и mp3 плейър за към 300 – все неща които според мен са си скъпи….и реших да бъдя примерен гражданин и да ги декларирам. Взех една бланка и написах: -Olympus C350Z -Creative MuVo TX След като киснахме половин час родните митничари да благоволят да ни обърнат внимание, екскурзоводката дойде при мен и каза, че искали да напиша отстрани какви са тия работи. Аз написах -Olympus C350Z – Photo (реших, че ако им напиша Digital Camera ще си помислят, че е видеокамера -Creative MuVo TX – MP3 player След 5 мин екскурзоводката притеснена се върна при мен отново и каза: – На български искали Побеснях! Ами да отида да им го изпея и изтанцувам!?!!??! ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ГАВРЯТ С НАС СОБСТВЕНИТЕ НИ МИТНИЧАРИ! Изнервен написах: -Olympus C350Z – Photo – Фотоапарат -Creative MuVo TX – MP3 player – Музикална просвирвачка Най-после митничарските богове бяха доволни. “Заповядаха” да слезнем всички от рейса. Поразръчкаха малко из рейса и ни пуснаха…това беше само началото…след това трябваше да минем самата граница…чакахме около 1 час…без никаква причина….беше пълно с други автобуси..с чужденци…както и да е ..изчакахме ги тъпанарите. Границата трябваше да я минем пеш с паспорт в ръка – като някакви бежанци. Искам да отбележа, че това беше единствената граница, която минахме по този начин. След 2-3 часа сумарно киснене из милата родна граница….напуснах родината с чувстовото, че съм излезнал отпуска от затвор. В Сърбия спряхме на едно барче на 1-2 км от границата. Братята сърби бяха любезни и ни обясниха, че все още бачкат българските левчета при тях…и аз се погрижих да се оттърва от няколко от тях за безалкохолно Следваше дълъг и АДСКИ ТЕСЕН път. Много красив – много тунели и красиви гледки, но много тесен….като се срещнат два рейса се разминаваха много внимателно….особено в тунел. След Сърбия минахме Хърватска и Словения. Ужасно се спи в автобус. Добре, че не бях спал предишната нощ. Навсякъде по пътя се оказа, че си говорим на развален славянски ))))) Много беше сложно да се намира някой говорещ английски

Straight as an arrow Defect defect Not straight, not so straight Reject reject Towards anti-social Solo solo Standing on the stairs Cold, cold morning Ghostly image of fear Mayday mayday Gonna leave this region They’ll take me with them Dimension Seven Straight as an arrow Defect defect Not straight, not so straight Reject reject Towards anti-social So dumb, so dumb….

След 3 часа тръгвам за Италия, а не съм спал изобщо….maybe it’s part of my nature?