Корабен дневник на MiCRoPhoBIC

Очите ми ме молеха да спра да гледам,
Очите ми твърдяха…,
Що побърза Че съм луд.
Луд, за да ги карам да се взират
И да те търся, там…
Млад челеби, Там, където отдавна не си
И няма да те има… Та заспа.
Очите ми ми казваха, че са те виждали
И друг път. Че те познават много преди мен
И знаят Как бързо се променяш…
Та да не види и изчезваш… и няма смисъл…
Няма смисъл насила да ги карам да търсят…
Какво е чудо поминало във теб това, което нямаш, но което щях да видя.
Не ги послушах и ги държах отворени.
Когато ги затворих – беше късно
Защото бях те пуснал вътре в себе си
И всичките ми думи и желания … Зюмбюл ли си,
Бяха приели Формата на твоите движения… Гюл ли си?

Сега, Докато те изтръгвам от сърцето си,
Си мисля – Не е ли смешно това,
Че докато гледах с отворени очи,
Не забелязвах нищо…
И трябваше да ги затворя, За да видя…
Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха, че съм луд,
За да ги карам да се взират
И да те търсят там, където
Отдавна не си и няма да те има.

Лале ли си? Зюмбюл ли си, Гюл ли си?

И трябваше да ги затворя, За да видя…

Виждам само море и небе силен цвят, но не носи наслада…

За първи път пътувам към Варна с такива чувства…

Дано се размият…..някакси…

Пички-мички, танци-манци, путки-мутки, бири-мири, патки-матки, водки-модки, секви гъски-мъски, ленти-менти, гайки-майки, дънки-мънки, зайци-майци, слонци-млонци, клоуни-млоуни, хиподили-миподили, брайки-мрайки, кънди-мънди, бренди-мренди…Лепа Брена…

Снощи се върнах и имам доста за разказване…ще попълня дните назад като се опитам да да не пропускам Утре може би ще замина за Варна за едно море и без това тук всичко е сдухано отново…

Що се бави принца да ме вземе ? Дордето дойде – ще съм без химена… Ще ме разкъсат тези седем звяра… Така е сестро и ще се повтаря!…