От няколко дни насам сънувам много брутални сънища. Снощи сънувах как тичам по осовата линия към едно кръстовище и още не го бях наближил, при което може би заради мен (шофьорите са са изумили като са видяли някой да тича по маркировката между колите)…не разбрах…на това кръстовище стана много брутална катастрофа. Всъщност ударите ги видях по много особен начин видях ги разделно..първо видях как един бус се удари в завиващата надясно кола от срещуположното ми платно от кръстовището, при което предницата на буса се “сгромоляса към земята” и 2-3 човека изхвърчаха от него като буквално се разпиляха по земята ;-( В този момент погледа ми се отмести малко по-надясно и видях какво се случва с рейса (от градския транспорт), който незнайно защо беше в съседното платно на буса (все едно го задминава) и всъщност се оказваше в обратното движение, той нямаше в кой да се удари, въпреки, че до мен отдясно имаше кола - тя още не беше в опасна близост до него..беше още малко преди кръстовището. Рейса наби рязки спирачки, при което предното стъкло се пръсна изхвърчайки шофьорът и той се разкъса по асфалта, след части от секундата изхвърчаха и няколко пътници от предната част на рейса…те също се разпиляха по центъра на кръстовището…и гледката беше покъртителна…цялото кръстовище беше покрито с плът..разкъсана но без много кръв. В този момент аз реших, че няма да спра пред тази гледка и ще мина през нея…и тичайки внимавах къде стъпвам. Днес докато пътувах с рейса се питах, какво ли е предизвикало подсъзнанието ми, че съм сънувал такова нещо. Много рядко ми се случва да не мога да установя каква е причината за съня ми, и този път май беше такъв ;-( Но се оказа, че грешах..в момента който наближих х-л Хемус на спирката през прозореца видях кола спряла до автобуса (на червен светофар) в този момент видях краката на пътника до шофьора и се стреснах, защото си спомних как точно преди един ден пътувайки в кола отпред до шофьора…се загледах в изтривалката и понеже ми се допираха колената в таблото се замислих ако се случи нещо, и стане катастрофа…или шофьора набие спирачки рязко и се забием в нещо, има огромна вероятност да изхвърчим през прозореца и като си помислих какъв е единственият начин да излезнат краката ми при такъв удар рязко направо съжалявах, че съм се замислил….и така…подсъзнанието ми е пазило този ужас..до следващата нощ, в която се е опитало да го пробута на съзнанието ми през нощта… ;-( Не обичам лошите сънища, всичко това се изживява, чувства се.

Този пост е публикуван в Tuesday, 6 January 2004 в 11:26 pm и е в категория Без категория. Можеш да проследиш коментарите към този пост от този RSS 2.0 feed. Можеш да оставиш коментар, или trackback от твоя сайт.